banner
Навигация
Виж още
България
Времето днес
Връзки
България
Заглавие: Национален парк “Пирин”
Категория: Забележителности
Автор: Sanguinis

Национален парк \'Пирин\' заема значителен дял от красивата Пирин планина, която славяните при заселването си оприличават на своя бог Перун и чието име е в основата на съвременното й наименование. В исторически план границите, режима и управлението на територията на парка са претърпели редица промени. На 8 ноември 1962г. е обявен Народен парк \'Вихрен\' със Заповед на Главно Управление на горите при МС. Площта му е 6 212 ха и обхваща най- високите части на Демянишки и Вихренски дял на Пирин планина. През 1974г. със Заповед на Министерство на горите и опазване на природната среда, той е разширен и преименуван на Народен парк \'Пирин\'. Важна година в историята на управлението на парка е 1979 г., когато се сформира самостоятелна Дирекция към Министерство на горите и горската промишленост, със седалище в гр. Банско. С приемането на Закона за защитените територии през 1998 г. на парка се определя статут на национален парк и той преминава на пряко подчинение на Министерство на околната среда и водите. Площта му е 40 332,4 ха. Тя е изключителна държавна собственост и граничи със седем общини на област Благоевград - Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански. В територията на парка попадат два природни резервата. Резерватът \'Баюви дупки - Джинджирица\' е един от най-старите резервати в България. Обявен е през 1934 г. с цел да се опазят естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове. През 1977г. е обявен за биосферен резерват по програмата \'Човек и биосфера\' на ЮНЕСКО. Резерватът \'Юлен\' е обявен през 1994г. Той крие изключително разнообразие на горски, субалпийски и алпийски екосистеми, и красотата на всички форми на алпийския релеф. Поради своя уникален природен комплекс, от 1983 г. НП \'Пирин\' e обект на Световното наследство според Конвенцията за природното и културното наследство на ЮНЕСКО.

Флора

1. Исторически бележки Пирин планина е една от най-привликателните български планини. Разнообразието от условия, определено от релефните форми, високите върхове, изложението, основната скала и климатичните влияния, са причина за наличието на изключително разнообразна и интересна флора. Поради това планината представлява голям интерес за ботаниците. Първите данни за флората и растителността на Пирин датират от първата половина на 19 век, когато известният Гьотингенски ботаник August Grisebach публикува своите съчинения \"Reise durch Rumelien\" (1843) и \"Spicilegium Florae Rumelicae et Bithynicae\" (1843). В тях той представя голям брой видове, установени по време на неговото пътешествие из Балканския полуостров. По късни сведения представят Janka (1872-1873), (Velenovsky, 1891, 1898). Информация за флората и растителността на Пирин се съдържат в доклада на Байкушев (1900), където освен сведения за горите се съобщават голям брой планински растения, събрани от Johann Kellerer. В началото на XX век ценни сведения за флората на Пирин са публикувани отново от Velenovsky (1910), Degen (1911) и Урумов (1923), а също кратки доклади, касаещи отделни видове. През 1922 г. Н. Стоянов и Б. Стефанов представят обобщена фитогеографска и флористична характеристика на Пирин планина. В тази разработка авторите представят най-характерните особености на пиринската флора, като коментират най-характерните моменти съобразно екологичните условия, обусловени главно от надморската височина и характера на основната скала. От този период е и съчинението за водорасловата флора на Пирин (Петков, 1925). През следващите десетилетия за Пирин са съобщени голям брой видове – нови, както за планината, така и за България и науката. Информацията в тях е главно флористична. \"Флора на Пирин\" (Китанов и Китанов, 1990) е обобщение на флората на планината, което, както посочват авторите, е насочено към широк кръг читатели и поради това не е написано строго научно. Независимо, че Национален парк Пирин заема само част от планината, в него е представена по-голямата част от нейната флора, с изключение на много топлолюбивите растителни видове, които не се \"изкачват\" над 1000 m надморска височина. Въпреки големия интерес и многобройни проучвания, подробен пълен анализ на флората на Парка е направен едва през 1993 г. от Н. Андреев, във връзка с разработването на паркоустройствения проект.

2. Съвременно състояние на флората и растителността
В настоящия момент флората на НП Пирин включва около 1300 вида висши растения, което е около 1/3 от българската флора. Освен тях се срещат около 320 вида мъхове и няколко стотици вида водорасли. Характерна особеност за пиринската флора е високият процент на ендемизъм. В Парка се срещат 18 локални ендемити, 15 български ендемити и няколко десетки балкански такива. Локалните ендемити растат само в Пирин и никъде другаде по света. Такива са например пирински мак (Papaver degenii), пиринска ливадина (Poa pirinica), урумов и кожухаров окситропис (Oxytropis urumovii и O. kozuharovii), яворкова клопачка (Rhinanthus javorkae), пиринска мащерка (Thymus perinicus), давидов лопен (Verbascum davidoffii), пиринска власатка (Festuca pirinica) и др. По-интересните от българските ендемити са фердинандова гъшарка (Arabis ferdinandi-coburgii), урумов кривец (Chondrilla urumoffii), българско вятърче (Jasione bulgarica), костова тлъстига (Sedum kostovii) и др. Балканските ендемити са най-многобройни, като много от тях са широкоразпространени видове. Примери за Балкански ендемити са добре познатата бяла мура (Pinus peuce), златистата кандилка (Aquilegia aurea), дребнолюспестият карамфил (Dianthus microlepis), балканският зановец (Chamaecytisus absinthioides) и мн. др. Много от растенията са редки и защитени. Такива са например познатият на всички еделвайс, някои видове тинтява, много орхидеи и др. видове, чиито имена не говорят много на неспециалистите. Много от растителните видове в НП \"Пирин\" са обект на опазване от редица международни конвенции и споразумения, които България е ратифицирала.
От растящите в Парка видове, в Червената книга на България са включени 126 вида, а 59 вида са защитени от закона.
Аналогично на флората, растителността на Пирин също е много уникална и интересна. Тя може съвсем условно и не строго научно да се раздели на три височинни пояса: горски, субалпийски и алпийски, всеки от които се характеризира със свой специфичен облик. Освен във височинен план растителността може да бъде класифицирана също в няколко основни групи: 1) Горски растителни съобщества; 2) Храстови съобщества от субалпийския пояс; 3) Тревни съобщества - горски поляни, субалпийски и алпийски пасища; 4) скални съобщества; 5) съобщества край водни басейни; 6) съобщества от вторичен характер, резултат от антропогенна дейност. Анализът на растителността досега е правен главно по доминантния метод. Съвременният флористичен метод е приложен ограничено само за съобществата на черната мура и за високопланинскката растителност. В горския пояс обликът на растителността се определя от главните наши иглолистни видове: бял и черен бор (Pinus sylvestris и P. nigra), обикновена ела (Abies alba), об. смърч (Picea abies), двата ендемични вида бор - бяла и черна мура (Pinus peuce и P. heldreichii) и обикновеният бук (Fagus sylvatica). Обикновено съобществата на елата, смърча и бука заемат по-влажните и по-богати местообитания, главно на сенчести изложения, а боровете се \"настаняват\" на слънчеви и по-сухи и бедни местообитания. В парка са установени над 140 горски различни горски съобщества. Освен тях, в горския пояс се срещат също редица скални, крайречни и ливадни съобщества. Растителността в субалпийския пояс е представена от съобществата на клека (Pinus mugo), сибирската хвойна (Juniperus sibirica), а също от твърде разнообразни тревни и пасищни формации, в които присъстват голям брой редки растения. Много от съобществата са доминирани от ендемични видове, като качулатата гъжва (Sesleria comosa), мощната власатка (Festuca valida) и др. Много характерна е растителността около водните басейни - езера и потоци - в която преобладават различни влаголюбиви растения, главно от род острица (Carex). Алпийският пояс се характеризира с изключително разнообразна растителност. Това разнообразие се обуславя от специфичността на микроусловията на средата, което довежда до редуването на тревни и скални съобщества, а растителните групировки дори в непосредствена близост могат рязко да се отличават. Характерно за съобществата от алпийския пояс е присъствието в тях на голям брой ендемични видове, особено във варовитите части на планината. Много специфични също са съобществата, образувани около топящите се \"вечни\" преспи. Антропогенната растителност заема сравнително малка площ. В повечето случаи тя е резултат от интензивното животновъдство и е представена главно от т. нар. \"егречни съобщества\" с алпийски лапад (Rumex alpinus), дълголистен лопен (Verbascum longifolium) и някои други видове. Като антропогенна може да се класифицира и растителността върху сечищата, върху някои участъци от ски-пистите, край хижите и други терени, свързани с туристическата дейност, но тя имат съвсем ограничено разпространение. Флората и растителността на НП Пирин се характеризират с изключително разнообразие и уникалност. Независимо, че са само част от биотата, те са един от основните елементи, които формират облика на планината и в частност на Парка. Поради това изискват нашето внимание, нашите грижи, разумно стопанисване и опазване, за да бъдат запазени и да красят планината и в бъдеще.

Фауна

Разнообразният релеф, както и това, че планината има меридионална ориентация, е предпоставка за голямо разнообразие на животинския свят. Друга важна предпоставка за него е това, че планината се намира в по-южните части на България. В националния парк се опазват ограмен брой животни, като много от тях са характерни за много по-южните райони.

Безгръбначни животни
Установени са около 2090 вида и подвида безгръбначни животни, между които близо 300 редки вида, 214 ендемични вида, 175 реликтни вида, както и 15 животни, включени в международни списъци на застрашените от изчезване видове. Фауната на Национален парк Пирин все още е в процес на изучаване като се предполага, че са открити едва половината от всички безгръбначни животни, които се срещат тук. НП Пирин е едно от най-важните места за развитие на таксономията в България. От ендемичните видове, които се срещат тук, локални ендемити са 39 вида. За тези видове е важно, че 100% от популацията им е ограничена на територията на планината. Това поставя тези видове в категория животни от световно значение. Българските ендемити са 67 вида, а балканските - 123. Огромен за тази територия е броят на реликтните видове - 27 преглациални реликта и 149 глациални реликта.

Гъбначни животни
До момента на територията на Национален парк Пирин са установени 6 вида риби, което представлява около 6% от всички сладководни видове риби, които могот да се видят в България. Особен интерес представляват видовете дъгова пъстърва и сивен, които не са характерни за Европа. Основно тези видови се срещат в Северна Америка, а на територията на националния парк са внесени по изкуствен път – посредством зарибителен материал.
Не е сигурно, че в парка съществува планински кефал. Видът е забелязван неведнъж, но информацията не е била потвърдена. Един от видовете, които преди години са обитавали водите на националния парк – обикновената змиорка в момента се счита за напълно изчезнала от територията на парка. Тя е включена в Червената книга на България. От класовете земноводни и влечуги в националния парк се срещат общо 19 вида, от които 8 са земноводни, а 11 – влечуги. Реликтните видове земноводни са планинската водна жаба, живородният гущер и усойницата. Македонският гущер е балкански ендемит.
Голям е броят на птиците, които могат да се видят на територията на парка - близо 160. Това е около 40% от всички птичи видове, срещащи се в България. В НП Пирин могат да бъдат видяни реликтните видове пернатонога кукумявка, белогръб кълвач и трипръст кълвач. Голям е броят на Балканските ендемични птичи видове. От тях се срещат белогьрбият кълвач, балканската чучулига, алпийската завирушка, качулатият синигер, скалната зидарка и др.
Установени са 45 вида сухоземни бозайници, което представлява близо 50% от всички, които се срещат в страната. 12 вида прилепи могат да бъдат забелязани, като всички те са защитени от Закона за защита на природата. Особен интерес представлява снежната полевка, тъй като е глациален реликтен вид. Особен екземпляр е и дивата коза, която е балкански ендемит. В Червената книга на България са включени 5 вида бозайници. Видове, нуждаещи се от специални мерки за опазване са обявени кафявата мечка и дивата коза.

Голям брой гръбначни животни са определени като животни, нуждаещи се от специални мерки за защита и опазване. Най-голям брой такива има сред птиците. Едни от тях са малък креслив орел, малък орел, скален орел, ловен сокол, сокол скитник, глухар, планински кеклик, горски бекас, гълъб хралупар, белогръб кълвач, трипръст кълвач и други. Причината за създаването на специални мерки за опазването на определени видове животни е това, че броят на тяхната популация в парка постепенно намалява. 31 вида птици от тези, които се срещат тук са включени в Червената книга на България.

Парков район Вихрен

Парков район Вихрен се намира в Национален парк Пирин. Този район е с най-развитата туристическа мрежа. Това се дължи на непосредствената му близост до град Банско. Самият град е със силно развит туризъм, което допълнително допринася за увеличаване броя на туристите в този район. Основните туристически забележителности в парков район Вихрен са реките Демяница и Бъндерица, Василашки езера, Типицки езера, Дългото, Рибното, както и различни скални порти. Тук се намира и една от най-големите природни забележителност на националния парк - Байкушевата мура, която със своята възраст от над 1300 години е едно от най-старите дървета в България. Тя е от вида Черна мура. В границите на парков район Вихрен се намира връх Вихрен, най-високият връх в Пирин планина - 2915 метра.

Коментари
( .................................................) - 25.11.2008
Много добра статия
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ - 25.11.2008
това като Пирин по-добре щеше да не е така: \'Пирин\' а просто Пирин.Но това си е само мое мнение.За статията без забележки -перфектна
елизабет теилар - 26.02.2010
според мен статията е много добре описана
ажон - 18.05.2010
Много добра статия.
Инана - 05.04.2011
Много благодаря! Благодарение на тази статия си написах домашното.
Krasimira - 05.06.2011
Statiqta izcqlo mnogo mi haresva
слави - 08.11.2011
сууупер
слави - 08.11.2011
сууупер
Коментар:
Име:
През коя година приемаме, че е създадена българската държава?:

* Моля, пишете на кирилица.
Екип
Всички права запазени ©2007 Information-BG.Com