banner
Навигация
Виж още
България
Времето днес
Връзки
България
Заглавие: Вишна (Cerasus)
Категория: Растителни видове
Автор: Ванеса Иванова

Малко история

вишна

Досега произходът на вишната не е доказан със сигурност. Предполага се, че нейна родина са Кавказ, Мала Азия, а твърде вероятно и Балканският полуостров. Като се има предвид, че гръцкият философ Теофраст споменава за диворастяща череша в древна Гърция, а римският учен и писател Плиний Стари е описал “македонска храстовидна вишна”, се допуска, че естественото кръстосване на черешата с вишната е станало в Македония.
Първите писмени сведения за вишната се отнасят към IV век пр.н.е. В Западна Европа широкото й разпространение е започнало едва в края на XVI в. Римските робовладелци са получили вишната от Лукул. Те са я отглеждали в големи количества по бреговете на Черно море, откъдето Лукул я пренесъл в столицата на Римската империя.
Днес вишната е разпространена в страни с умерено континентален климат – Русия, Унгария, Франция и др. Подходяща е, както за промишленото отглеждане, така и за всеки двор, всяко стопанство. Засажда се на наклонени терени и хълмисти места. Най-добре се развива на 400-800 метра надморска височина.

Сортово разнообразие

Вишневите сортове са не повече от 300. Едни от тях израстват едри като череши, други по-малки, но толкова изящни, че да ти е жал да ги изядеш. Различават се и по вкус, аромат, сочност и сладост. В България се срещат около 40-50 вида. Вишните се делят на две основни групи – морели, чиито плодове са с червен и кисел сок, аморели, плодовете на които съдържат неоцветен и слабокисел сок. В отделна група се включват хибридните вишни, т.нар. вишнапи, които са получени от кръстосване на череша с вишна. Те имат по-малка киселинност и са много приятни на вкус.
Ранна вишна. Произходът на сорта е неизвестен. Плодовете са средно едри, широкосърцевидни, почти кръгли, с къси дръжки. Кожицата им е тънка, нежна, лъскава. Месото е светлочервено, с по-светли жилки, сладко, възкисело, ароматно. Сокът е светлочервеникав.
Зреят едновременно и много рано – в края на май или през първото десетдневие на юни. Освен за консумиране в прясно състояние те са подходящи за приготвяне на компоти и конфитюри, но по-малко за сокове.
Кохова вишна. Немски сорт. В България е внесен през 1930 година, но е слабо разпространен. Плодовете са средно едри, плоски, със средно дълги дръжки. Кожицата им е тъмночервена, лъскава. Месото и сокът са червени, с приятно сладко-кисел вкус и слаб аромат.
Зреят неедновременно, рано (5-6 дни след сорта Ранна вишна). Наблюдават се понякога отделни клонки със закъсняващи в зреенето плодове (пъпкови варианции). Може да се ядат пресни, но са много подходящи и за приготвяне на компоти, сокове, конфитюри. Замразяват се добре.
Унгарска вишна. Унгарски сорт. У нас е внесен малко преди Втората Световна война и е разпространен в цялата страна. Плодовете са едри, кълбовидни, сплеснати към основата, с дълги средно дебели дръжки. Кожицата им е от ярко- до тъмночервена, лъскава. Месото е светлочервено, сладко, възкисело, леко тръпчиво, със слаб аромат. Сокът е розов.
Зреят едновременно, през втората и третата седмица на юни. Особено подходящи са за приготвяне на сокове, компоти, конфитюри и за замръзяване. По-малко подхождат за ядене в прясно състояние.
Сенчеста морела. Широко известен западноевропейски сорт с голямо разпространение в Германия, Чехия и други страни. Плодовете са едри до много едри, закръглени, слабо пресечени към основата, със средно дълги и средно дебели дръжки. Кожицата им е тъмночервена, обикновено през втората половина на юни. Месото и сокът са от ярко- до тъмночервени, с възкисел тръпчив вкус и слаб вишнев аромат.
Зреят почти едновременно, обикновено през втората половина на юни. Подхождат изключително за приготвяне на сокове, компоти и др., но не и дасе ядат пресни. Може да се берат механизирано.

Лечебни свойстваа

Вишна

Вишните подобряват апетита и са ценен диетичен продукт. Минералните вещества в тях влияят благотворно върху подрастващия организъм при анемия, при тежки хипатитни заболявания, рахит и др. Вишневата запарка утолява жаждата и се дава на болните с висока температура. Плодовете и техния сок притежават известно антисептично дейстуве. В народната медицина вишни с мляко се употребяват при възпаление на ставите, а сокът се смята за добро отхрачващо средство при възпалителни заболявания на дихателните пътища. Отварата от пресни листа в мляко действа благоприятно при жълтеница, а накълцаните пресни листа се използват във вид на тампони като кръвоспиращо средство при кръвотечения от носа и кожни рани. Научно е потвърдено силното диуретично действие на отварата от плодните дръжки, която се използва и при диарии. Понякога тя се употребява и за понижаване на кръвното налягане. Отварата се прави в съотношение 10 г суровина на чаша вода и се пие няколко пъти през деня.

Коментари
Божидар - 18.04.2012
как се получава вишнап? Когато се присади череша върху вишна или обратно?
тенева - 19.03.2013
кажете ми сорт хибридна вишна , която да не е толкова кисела
Вишна - 08.02.2015
http://lekbook.com/catalog/vishna-primus-cerasus-l-cerasus-vulgaris-mill
Коментар:
Име:
През коя година приемаме, че е създадена българската държава?:

* Моля, пишете на кирилица.
Екип
Всички права запазени ©2007 Information-BG.Com