banner
Навигация
Виж още
България
Времето днес
Връзки
България
Заглавие: Побитите камъни
Категория: Забележителности
Автор: Росица Жекова

Знаеш ли, че на 18 км западно от Варна по стария асфалтов път към София се намира нещо много призрачно-красиво? Това е Дикилиташ или както са известни сега Побитите камъни! Първата българска местност, официално обявена за природна забележителност през 1937 година. За първи път тя се споменава от Виктор Тепляков, кореспондент на руската армия на генерал Дибич Задбалкански. През 1829 година Тепляков пише писмо на композитора Римски – Корсаков, в което описва огромното си удивление от Побитите камъни. През 1854 година английският геолог капитан Спрат усилено започва да се занимава с изследване на скалния феномен. Огромните колони, патинирани с мъхове натрапчиво налагат усещането за пейзаж от чужда планета. Други оприличават гледката с описаните в Библията градове Содом и Гомор. Трети на останките от храма на Посейдон в изчезналата Атлантида. Никой със сигурност не може да каже как се е появило това чудо!
Легендата, която Карел Шкорпил споменава за произхода на камъните е, че те са носени от жидове-великани за градеж в Плиска. Владетелят издал заповед, че няма нужда от повече камъни и великаните ги оставили, където ги заварила заповедта. Според учените идеално оформилите се колони са се образували през еоцена. Те изрично изключват човешка намеса при оформянето им. Другата теория е, че на мястото е имало подводна вулканична дейност с активно отделяне на метанов газ. Газовите мехурчета излизали от морското дъно, повличайки разтопената лава. При досегът със студената вода лавата мигновенно се охлаждала и вкаменявала. И така се появили тези странни колони. Метанът продължавал да си проправя път между колоните стотици години след това и така те са станали кухи отвътре. Трети са привърженици на теорията, че това са дънери на огромни вкаменени дървета. Непознатите и чудати местностти винаги са вълнували човечеството.

Побитите камъни
Побитите камъни

Интересно е, че побитите камъни са „мъката на художника”. Колкото и талантливи платна да са се опитвали да уловят мистиката на това особено място, странното е, че пресъздаването му повече отблъсква, отколкото привлича. Остава чувството за недовършеност, за някаква непохватност и творческо безсилие. Местата, където спират да действат познатите научни закони са пълни със загадки и въпроси. Кой капацитет ще се осмели да обясни кои газове и кои еоцени са „направили” този турчин с чалмата? Тук ни се смее и един поп!
„...откъм север е побит самотен камък” пише Шкорпил. Този камък той уподобява на престол. Предполага, че престолът е служил за провеждане на събрания, седналият е бил старейшина или владетелят. Хайде смело продължи пътешествието си в каменната гора! Нищо, че мобилният ти телефон ще загуби обхват, важното е, че ще те обхванат невероятни и необясними усещания. Не предполагаш, че Побитите камъни са част от историята на българското и световното кино. Тук са снимани сцени от филмите „Осъдени души” и „Оцеола”.

Побитите камъни
Побитите камъни

Една легенда разказва, че преди много години, когато морето е стигало дотук, близо до това място имало малко село, в което живеел хубав мъж. Бог му разкрил името си, но го обрекъл завинаги да пази тази тайна. И го дарил с безсмъртие. Предупредил го, че ако разкрие тайната отново ще стане простосмъртен. Един ден, разхождайки се по морския бряг, момъкът зърнал красива девойка и мигом се влюбил в нея. Скоро разбрал, че неговата красавица била отредена на предводителя на морските титани. Любовта му дала смелост да се изправи срещу титаните. Морският господар решил да му отстъпи девойката само ако научи името на Бог. Момъкът решил да жертва безсмъртието си в името на любовта си. Отишъл при изгрев слънце при морския господар и подредил титаните по брега, изписвайки с телата им Божието име. Бог наблюдавал всичко отгоре, възмутил се и решил да накаже титаните. С първите слънчеви лъчи те се вкаменили. А момъкът тръгнал по брега да намери своята любима. Легендата казва, че щом се срещнали под краката им бликнал чудодеен извор.

Тези каменни исполини са от варовикови пясъци. При по-внимателно взиране се виждат охлювчета и мидички. Колоните са около триста на брой! Издигат се до пет-шест метра, а дебелината им достига от половин до два метра и половина. Усещаш ли се дребна прашинка? Обзе ли те страховита самота, докато се разхождаше тук? На тази планета никой не е сам колкото и наивно да звучи. Виж с компания разглеждаше каменните чудеса! Това май са следи от язовец. Не знам за теб, но аз се питам: ЗАЩО любими хора ни „напускат” и се преселват някъде, откъдето никой не се е върнал? А тези камънаци са били тук и ще бъдат и след правнуците на внуците ни....Може би, за да ни напомнят, че нямаме време да се мразим, а само да се обичаме...

Снимки: Мария Лазарова

Коментари
martina - 18.04.2009
Az smqtam ,che pobitite kamuni sa edni ot nai interesnite zabelejitelnosti v okolnostta na varna.istoriqta za proizhoda im e mnogo krasiva i zavladqvashta.horata trqbva zaduljitelno da posetqt tova mqsto!
boika - 11.02.2010
kude se namirat tezi kamuni ?
ZEGERA - 31.10.2010
na lunatA
anakondata - 07.03.2014
krai varna devin i ...
Коментар:
Име:
През коя година приемаме, че е създадена българската държава?:

* Моля, пишете на кирилица.
Екип
Всички права запазени ©2007 Information-BG.Com