banner
Навигация
Виж още
България
Времето днес
Връзки
България
Заглавие: Георги Мильов Касабов (Гео Милев)
Категория: Личности
Автор: Десислава Кънева

Георги Мильов Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература.

Роден е през 1895 година в Радне махле, днес Раднево, в семейство на учители. В последвалите години баща му изоставя учителството и основава собствени книжарница и издателство в Стара Загора. От ранна възраст Гео Милев проявява интерес към рисуването и литературата. До 1911 година учи в Старозагорската гимназия.Там съставя сборници (които сам илюстрира), издава вестници и пише стихове, повлияни от творчеството на Пенчо П. Славейков, подписвайки се като Гео Милев, Гео Касабов, Георги Милич, Гео Милич. Превежда от руски език стихове на Александър С. Пушкин, Николай А. Некрасов, А.А. Фет, А.С.Колцов, Михаил Ю. Лермантов и др. През 1907 г. в детското вестниче "Славейче" (бр.15 от 5.1.1907) е отпечатано първото му стихотворение. Гео милев През 1911-1912 следва романска филология в Софийския университет и продължава образованието си в Лайпцих (1912-1914). Там слуша лекции по философия и театрално изкуство, и пише дисертация за Р. Демел. През декеври 1913 г. в сп. "Листопад" се появяват първите му публикации - "Литературно-художествени писма от Германия". По това време е привърженик на индивидуализма и естетизма; ориентира се в немската литература и в културния живот в Германия, увлича се от модерната немска поезия. През юли 1914 г., след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев е арестуван от немската полиция в Хамбург, смятайки го за английски шпионин. Поради липса на доказателства е освободен и през 1915 година се завръща в Лайпцих, но скоро събитията го принуждават отново да се прибере в България. Тук Гео Милев печата в ограничен тираж литературни листове за Стефан Маларме, Р. Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някой от младите поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. През зимата на 1915 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си. През март 1916 г. Гео Милев е изпратен в Школа за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран, срещу италианци и англичани. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Гео Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око. През февруари 1918 г. заминава заедно със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран. Остава до март 1919 г. Въпреки няколкото операции той посещава музеи, театри, библиотеки, изложби. Революционният кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно е отразен в някои откъси от "Грозни прози". В Берлин се свързва с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание Акцион“(Акtion). След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919–1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. Под влияние на новата обществено-политическа обстановка в страната пред 1922-23 възгледите еволюират. Промяната в светогледа му е отразена на страниците на списание "Пламък", което започва да излиза през януари 1924година. В него Гео Милев печата статии, "Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад". Заради произведението му "Септември", книжка 7-8 на сп. "Пламък" е конфискувана, а Милев - съден. Списанието е забранено през януари 1925г., а на 14 май 1925 година Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор и глоба от 20 000лв. Освен това, е лишен от политически и граждански права за 2 години. Гео Милев решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. По-късно се установява, че е убит и заровен заедно с други симпатизанти на левицата в общ гроб в Илиянци.

Творчество:

Сборници:
* Литературно-художествени писма от Германия
* Статии от списание "Везни"

Поеми:
* Ад
* Ден на гнева
* Бъди готов!
* Септември

Стихосбирки:
* Иконите спят

Стихотворения:
* Жестокият пръстен
* Парсифал
* Кажи: внезапно да изчезнеш...
* И в този час, когато с протяжна безнадеждност...
* О дъжд, о дъжд обилен и печален...
* Сред тези сиви отчаяния...
* В този час на вечерни измами...
* Сега е твърде късно, сбогом...
* Докато не отвърнеш ти поглед в самотно съмнение...
* Пътешествие в Китай
* Аз бих обичал мойто щастие...
*Мъртвешки зелена, сломена лежи...
* Главата ми...
* Луната, старата змия, съблича...
* Удари третата стража...
* Земята разгневена се разтвори...
* Лоенгрин
* Кръстьо Сарафов
* Кошмар
* Из книгата \"AS DUR\"
* Панахида за поета П. К. Яворов
* Марш

Стихотворения за деца:
* Ето иде Дядо Мраз
* На махлата котките
* Патарак и рибок
* Наша маца
* Малък Сечко
* В гората
* Борко и Бърборка
* Готвачка
* Морската царкиня и нейният дядо
* Дядо Коледа
* Нашата крава
* Музиканти
* Кукуригу!
* Зайци
* Борак яйце
* Нашето куче
* Минчовата овчица

Повече за творчеството му

Коментари
http://samoistina.at.ua/ - 07.05.2009
http://samoistina.at.ua/
Коментар:
Име:
През коя година приемаме, че е създадена българската държава?:

* Моля, пишете на кирилица.
Екип
Всички права запазени ©2007 Information-BG.Com