Кесарят Тервел
Наследникът на Аспарух, неговият син - хан Тервел, бил човек нисък, дребен на ръст, не бил храбър в битките като баща си, но за сметка на това бил хитър. След себе си той оставил, скалния релеф близо до село Мадара – Мадарският Конник, на височина 23 метра върху отвесна скала . На нея има оставени надписи от него и неговите наследници. Ето и част от неговото писание:
Юстиниан императорът...при българите и при Тервел дойде. На носоотрязания император моите чичовци от Солун не повярваха и си отидоха в Кисиниите... Владетелят Тервел чрез договор даде на императора ... 5 хиляди... Императорът заедно с мене победи добре.



Ето за какво става въпрос. След дворцов преврат през 695 г. император Юстиниан ІІ бил свален от престола и му бил отрязан носа. Той избягал при хазарите, а оттам, след дълги премеждия, при българите, където поискал да проведе таен разговор с Тервел. Той пък се посъветвал с чичо си Кубер, който се бил заселил в земите на днешна Македония (чичовците от Кисиниите), който не повярвал на императора (византиеца с миризлив отрязан нос го бил нападал преди години) и се завърнал у дома. Но все пак Тервел решил да помогне на Юстиниан да си върне престола и с голяма войска от българи и славяни го придружил до Константинопол, където след кратка обсада, Юстиниан успял да намери предател и се промъкнал в града през акведукта. Всичко завършило добре за носоотрязания разгулник, който започнал втория си мандат на императорския трон в Константинопол с парадно шествие. Тервел влязъл триумфално в ромейската столица и се влюбил в красотата на града. Нашият Хан бил първият и последен чуждестранен владетел, почетен официално с титлата кесар. Тя била втора по ранг след императорската и обикновенно се давала на престолонаследника или братя на цезаря. Благодарният Юстиниан сключил съюз с Тервел и споразумение за дълъг мир, чиято най–важна част била преминаването на ромейската област загория към България – така нашата държава стъпвала отвъд Балкана без капка пролята кръв. Но красотата на града запленила ума му и го тласнала към мисли за завладяване на Вечния Град.

Отмъстителят Тервел
Византийските императори по онова време били верни съюзници точно колкото голяма част от жените днес на мъжете си. Юстиниан ІІ нахлул в българските земи с цел да си възвърне подареното на Тервел само 2 години след като ханът му бил спасил безносата глава. Само за няколко часа Тервел прескочил Балкана, изненадал ромеите и опустошил Тракия чак до Златната врата. Навярно си е спомнил за чича си Кубер. И така, недоволни от разгулният си император, войниците го заменили с Филипик Вардан, своя военоначалник. Коварният Юстиниан се обърнал за помощ към Тервел, но било твърде късно. Главата се сбогувала с още една жизненоважна част – врата. Последвали редица преврати и накрая на престола насила бил качен чиновника Теодосий. Той сключил много интересен договор с България – южната ни граница отивала чак до северните предгория на Сакар планина, имало уговорка за предаване на политическите бегълци както и много интересен закон, налагащ мито на стоките минаващи през границата.

Спасителят Тервел
Дошла паметната 718 година. Вече трета година арабите обсаждали Вечния Град. За незнаещите, ще поясня. Мохамеданството вече било завладяло сърцата на голяма част от северните африканци и арабите от Близкия изток. Откъм пиринейския полуостров нахлули техни армии, завладели го и продължили към франките. През това време, през далечената 716 година, арабите блокирали Константинопол по море и суша. Вечният град бил в окаяно положение. Вече трета година в обсада и аха, аха да падне крушата. И тогава станало чудото – на 15ти август 718 година, на зазоряване, Тервел нахлул в лагера с конницата си и изклал арабите, чиито брой, според някои историци, бил около 22 хиляди. Според други – 32 хиляди. Стреснатите арабчета така се уплашили, че още няколко века нямало и помен от тях на Балканският полуостров. И така Нашият Хан Тервел победил арабите и спрял устрема им. Всъщност тяхната цел била да съединят двете армии от изток и запад и да хванат Европа в смъртоносна хватка. Ако не беше нашия бай Тервел, днешната християнска Европа щеше да изглежда много по – различно. Така че поклон на Тервел – спасителят на Християнска Европа.

Наследството на Тервел
Тервел бил човек много хитър. Както видяхме, той сключвал много изгодни договори с византийците и при неговото управление България стъпила на юг от Балкана, сложил началото и на една многовековна мечта на българските владетели – всички те бленували за Константинопол, някои по-малко, други повече. Тервел бил първият и последен чуждестранен владетел почетен с византийската титла кесар. Но най–важното му дело, погледнато от световен мащаб, е победа му над арабите. Тервел, един езичник, спасил християнска Европа.