banner
Навигация
Виж още
България
Времето днес
Връзки
България
Заглавие: Кремиковски манастир "Свети Георги"
Категория: Забележителности
Автор: Росица Жекова

Днес България „пазят” 160 действащи манастири, но не всички изглеждат така, както някога. Издържали на набезите на друговерци, на безбожници, навремето те винаги са били пристан за чистите български души. И някога, и сега Вярата е това, което спасява!

Кремиковксият манастир Свети Георги
Снимка: wikipedia.org

На 24км от София, в квартал Кремиковци, близо до отровобълващия комбинат има действащ девически манастир. Ако душата ни се задушава или е отровена от невяра, нека запалим свещичка в този храм. Той е просъществувал толкова векове може би заради някой от нас - да прогони мрака от душата си! Има предание според, което цар Иван Александър издига 14 храма в Софийско. Един от тях е и Кремиковския манастир „Свети Георги”, скътан сред южните склонове на Стара планина, заобиколен от невероятна природа. Възниква първоначално като малка болярска черква край близката крепост Градището. Построен е по време на Второто българско царство. Първите сведения за манастира са, че заможният софийски болярин Радивой е възобновил старата църква и я е изписал в памет на децата си Тодор и Драгана, починали вероятно от чума. Mанастирската църква „Свети Георги” представлява продълговата, еднокорабна, едноапсидна-апсида и безкуполна сграда с полуцилиндричен свод и предверие, строено вероятно в по-късно време. Запазени са старинни стенописи с изключителна художествена ценност, които са реставрирани. Оцелели са само части от отделни сцени и някои фигури на прави светци в наоса - това е главната зала на черквата и южната разпределителна стая. От запазените тук стенописи силно впечатляват образите на правите светци войни. Придават божествена тържественост на малката черквичка. Ето как специалистите коментират този стенопис: ”С натруфените си облекла и тежки бойни доспехи, и особено с артистичните си пози, те придават на интериора представителен изглед.” Добре! Но едно е сигурно - колкото и помпозни и красиви думи да се използват, няма да могат да пресъздадат онова необяснимо усещане, когато и душата види древните стенописи. „Тук твоята вселенска самотност свършва и започва онзи монолог пред Христа, който е край на мъченията, терзанията, съмненията - чист полет на духа пред Твореца и Създателя.”/Владимир Свинтила/. Особено изразителен и одухотворен е образът на Архангел Михаил, изписан на западната стена като пазител на църквата от злото. Свети Георги, яхнал бял кон и забил дълго копие в дракона е изографисан на южната стена в нишата на храма. Струва си да притихнем пред стенописа, на който боляринът със своето семейство поднасят дар умалена църква на Свети Георги и митрополит Калевит Софийски. Образите на император Константин І Велики и майка му Елена са интересно изписани, лицата им - одухотворени, не каменни и с творческа дързост допълнени с битови елементи! Императрица Елена има бяла забрадка, покриваща раменете й, която е изпъстрена с мотиви. Тези мотиви напомнят много описаните от чуждестранните пътешественици тогавашни женски носии в Софийско. Това е новост за Българската религиозна живопис от XIII-XIV век. Дали, за да напомни на своя поробен народ за славното ни минало живописецът е рисувал разточително бисерни нанизи и много украшения по короните и дрехите на светците, ангелите и първосвещениците…? По-голям брой стенописи са запазени в предверието, рисувани вероятно в по-късен етап. Тук са изографисани сцени от Богородичния акатист и от живота на Свети Георги. Интересни са сцените ”Рождество Богородично”, ”Чудото на Свети Георги”, ”Благовестие на Света Ана”. Те се различават по стил и колорит от стенописите в наоса. Има по-голяма свобода и непринуденост в позите и движенията на светците. Още с възстановяването си през 1493 година, Кремиковският манастир възобновява и книжовната си дейност. През 1497 година софийският митрополит Калевит поръчал на Вук да препише текстовете на четирите евангелия. Този препис от 307 страници днес е известен като „Кремиковското Евангелие”. Ценен е и с красивото си калиграфско изписване. Съхранява се в Националния църковен историко-археологически музей. През XVI век в килиите на манастира живее и работи поп Божко, който пише: ”...Бързай, моя бедна душице! Бързай към знанието, към истината, към съвършенството”. Скоро след мъченическата смърт на св. Георги Софийски Нови, част от мощите му са пренесени и пазени в манастира. Свети Георги Софийски Нови е „небесният жител” на нашата столица. Турците не са успели да го накарат да приеме исляма. След жестоки мъчения той е изгорен на клада. Мощехранителницата е изработена със средства на Теофана от софийският златар Христо Димитров. В специално изработеното сребърно ковчеже има надпис върху капака “Кремиковци, лето 1593, настоянием Теофана”, а отстрани - “Свети и многоцелебни мощи свети великомученика Георгия Нового, пострадавшего в Средец града болгарском. Соверших аз грешний Христо Димитров Куюмджи в лето 1804 више село Кремиковци при игумена Христофора.” Светите мощи манастирът пазил повече от 300 години. В деня на светецът - 11 февруари - хората вярвали,че кръвта на мъченика избива по стените на църквата. Дори и по улиците, по които са го водели към кладата. Улиците около Кафене баши, днес Солунска, се появявала червеникава пръст. Жените събирали от нея за здраве. Кремиковският манастир също е служил за убежище на родолюбиви българи през турското робство. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев - Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: “Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана”. Димитър Казака, ранен успява с други трима четници да се доберат до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават, че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира игуменът, хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник. След освобождението на България през 1879 година в манастира пристигат двадесетина монахини македонски бежанки. Божиите сестри дават нов живот на манастира. През 1897 година Иван Вазов посещава храма и с изненада открива, че е вече девически. Омагьосан от манастира, той пише прекрасен пътепис за него. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора - волове, коне и манастирски файтон. И най-главното - „уред, чистота и прибраност”. До 1947 година в манастира живеят 32 монахини, занимавали се със отглеждане на животни и земеделие. След това в сградите на манастира били настанени военни, а монахините били изпратени по други манастири. Осемнайсет години военните били тук. Замазани са с вар много от стенописите, част от сградите са унищожени от пожар, от библиотеката няма и следа. През шейсетте години на миналия век, военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която почти 60 години живеела и се грижила за манастира. Повече от четвърт век за делата на Кремиковския манастир се грижи сестра Хиония от Харков. Тя поддържа двете църкви много добре. През лятото целият двор е обсипан с цветя и зеленина.

Коментари
Пламен и Румяна - 14.05.2014
Може ли да ни съчетаете пред Господа на 17,05,14 ? Ние сме с граждански брак от 11 год.връзка 0888200093 или pp@dir.bg ...
Коментар:
Име:
През коя година приемаме, че е създадена българската държава?:

* Моля, пишете на кирилица.
Екип
Всички права запазени ©2007 Information-BG.Com