banner
Навигация
Виж още
България
Времето днес
Връзки
България
Заглавие: Света Неделя (София)
Категория: Забележителности
Автор: Росица Жекова

На едноименен площад в центъра на столицата се издига величествения храм „Света Неделя”. През 1578 година немският пътешественик Стефан Герлах посещава София. Той споменава за църква с име „Кириаки”. Думата „кириаки” означава „Господня”, но и „неделя”. Предполага се, че в началото храмът е бил посветен на Господ, но в последствие е приел името „Св.Неделя”. През XIX и първите десетилетия на XX век се наричал и „Свети Крал”, тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин. Древното минало на църквата е забулено в неизвестност. Вероятно е била построена през Х век и, както всички тогавашни софийски храмове, е имала каменни основи, а нагоре дървена конструкция. През втората половина на ХІV век дървените храмове били изградени от камък. Само „Света Неделя” останала в същия си вид неизвестно защо. Така просъществувала чак до средата на ХІХ век. В началото на петдесетте години на ХІХ век Софийската митрополия и градска църковна община решили да изградят нов величествен катедрален храм. Събирането на даренията започнало през пролетта на 1853 г. На 25 април 1856 г. ентусиазираните софиянци започнали да събарят старата и прогнила църква „Св. Неделя”. На 7 май същата година било извършено водоосвещение и започнало изкопаването на основите на новия храм. През лятото на 1856г започнал същинският строеж на сградата. Тя била трикорабна базилика, с размери: дължина - 35,5 м и ширина 19 м. Към есента на 1858 г. новата църква била пред завършване, но пострадала от силно земетресение. През 1863 г. софийските първенци решават да доизкарат църквата „Св. Неделя”. Премахва се временния покрив, увеличава се височината на зидовете с няколко метра, поставя три купола с две малки камбанарийки в западния край на покрива, а от север, запад и юг изгражда каменна аркадна нартика с 16 слепи купола.

Църквата

Две години резбарят Антон Станишев изработва иконостаса. Част от иконостасните икони изписва големият живописец Станислав Доспевски. На 16 април 1925 г. катедралата става арена на една от най-трагичните драми в историята на България. Военната организация на БКП организира жесток терористичен акт - поставят взривно устройство в югозападния купол на храма. При опелото на убития запасен генерал Коста Георгиев в храма присъствали всички министри, много генерали и офицери, държавни и политически дейци, както и много граждани. Мощният взрив разрушава голяма част от покрива и от южната храмова стена. Убити са 193 души, а ранени около 500. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огромен централно-куполен храм с дължина - 30 м, ширина - 15,50 м и височина с купола - 31 м. В храма е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас. Олтарната част на новия храм била значително разширена, като отново били оставени три престола. Централен – в чест на великомъченица Неделя, северен - в чест на свети архангел Михаил и южен – на свети първомъченик и архидякон Стефан. Пред този южен престол е поставена раклата със светите мощи на сръбския крал Стефан Милутин. В близост се намира дърворезбения архиерейски тран, изработен от Иван Травницки. В западната част са разположени приворът, кръщелната, канцеларията и свещенопродавницата. Под купола на камбанарията били окачени 11 камбани - 8 подарени от княз Дондуков-Корсаков през 1879 г., две изработени в Сърбия и една отлята в България. Като влезеш в тази църква и отправиш взор нагоре ще видиш красиви прокрадващи се слънчеви лъчи...и летящи гълъби! Може някоя старица да ти каже: ”Не се чуди, чедо, това е светият дух”. А може и да не ти се случи това. Едно е сигурно: усещаш как душата ти престава да зъзне!

Коментари
Вангелия - 11.11.2010
Страхотно!
Коментар:
Име:
През коя година приемаме, че е създадена българската държава?:

* Моля, пишете на кирилица.
Екип
Всички права запазени ©2007 Information-BG.Com