banner
Навигация
Виж още
България
Времето днес
Връзки
България
Заглавие: Берковските красоти
Категория: Пътеписи
Автор: Росица Жекова

„В Берковица за пръв път обикнах страстно величествената природа.” Иван Вазов

„Тихи край! Цъфти, блести, пленявай! С хубости света омай и с мирис упоявай!” Преди повече от век Феликс Каниц пише в своя труд „Дунавска България и Балканът”.
Град Берковица има очарователен вид. Разположен сред гористи хълмове и сенчести усои, разхладен от безкрайно течащи води, той без съмнение един ден ще стане място за летен отдих на хората от земите около Дунава.” Това са пророчески думи! Берковицадобива популярност като планински, климатичен и плодолечебен курорт. Главното, което определя привлекателнастта на това градче е Берковския Балкан. По неговите върхове можеш да видиш алпийска трева. Да вдъхнеш хвойнов аромат, да изцапаш пръсти с вкусни боровинки, да се дивиш на северните склонове, опасани с иглолистни, букови и кестенови гори. Срещат се и бяла бреза, ясен, дъб, бряст, габър, клен. Най-голяма площ заема букът. Китните букови корони се докосват леко и се сливат,сякаш са се вкопчили в борба и надпревара за повече светлина. Има и многовековни буки, които тук наричат „баби”. Климатът се определя като бореален-умерено топъл, със студена зима и прохладно лято. По класификацията на Кьолен е с уникални лечебно-климатични свойства. Уникалното на Берковския климат е отсъствието на западни и северозападни ветрове. Въздух с постоянна средна относителна влажност, особено благоприятна за белодробни заболявания.
До Синия вир се отива, като се тръгне на юг от площада - минаваш покрай читалището, поемаш по улица ”Кестенска”. Отляво е римската баня. Продължаваш нагоре и излизаш на площад Сарая. Минаваш през шосето за Кориите и вървиш по река Шабовица. Вляво ще видиш естествена, вековна гора от питомни кестени. Това е местността Малък мост. А по-нагоре е Синият вир. Към Синият вир е правил своите разходки Антон Страшимиров. Дошъл е на почивка в Берковица през 1934 година.
”Ставах рано в кристалните утрини и излизах към Шабовица да посрещна зората. Аз я търсех не там, където първите лъчи палят кръгозора - това идеше по-късно! Зората най-напред ми се усмихваше от юг - от дивната планинска панорама над Берковица; високо под Ком се сипеше първият златен прах на деня. Това ми галеше душата като детска усмивка, възпроизведена през нощите, защото утрините ми бяха сън наяве.”
Около зелените ливади има дренки, ябълки и круши. На стотина крачки над вира има чешма. От Синия вир продължаваш вдясно на юг през стублицата-ливадата. Оттам пак вдясно от бараките пресичаш шосето и вече си на равнището, Деветте братя, Калето, за да се стигне до местността Кориите. Това са две планински поляни на около 12 км от града. Долната е по-стръмна. Обградена е от широколистни дървета. Горната е около 500 декара. Тя представлява по-голям интерес за туристите. Има лек наклон и на места почти е равна. Иглолистни дървета виреят на тази поляна, наричана още и Слънчевата ливада. Когато паднат снеговете става за ски спускане. В южния край на ливадата, където минава пътят за връх Щърковица и за Петрохан, сред смърчовата гора има двуетажна хижа за 150 души. Тя разполага с туристическа кухня и голям ресторант. Има и просторна тераса, закътана от ветровете. Хижата е построена от берковчани по проект на архитект Чавдар Лютаков. Стопанисва се от туристическото дружество „Берковски Балкан”, град Берковица. На Горната кория е малкия лифт и ски пистата. До там се отива за 4 часа. Тръгва се от шосето до рампата и моста, после право нагоре по река Шабовица и Фунията или по шосето на долния мост. Вляво край Карталска река през гората, после е Броячката - това са две скали, между които може да се минава само по един човек. Скалите на Щърковица и по хоризантал се стига до поляната до заслона за добитък, а оттам се продължава вдясно през гората, през Фунията до Горната кория!
От Петрохан се стига до хижата за 3 часа има трасе на панорамен път. От поляната, наречена Тузлата, по пътеката вдясно се върви през гората за около час се стига до Големия Самар, после през Малкия Самар, все вляво за около 30-40 минути се стига до хижата. А малко по–нагоре за 15 минути се стига до местността Покоя. Там е другата, по-стара, хижа. Тя се вижда от града, белее се на тъмнокафявия фон на смърчовата гора.
Когато през 1933 година берковските туристи решили да я построят в касата на дружеството имало само 1500 лева. Но това не ги отказало. На гръб носили по стръмните пътеки тухли, пясък, цигли и дъски. Строили я четири лета. Сега е ремонтирана и обзаведена с легла, туристическа кухня и столова.
Всеки турист, който вече е стигнал до Кориите не може да не се изкачи на връх Щърковица вляво и до Самарите вдясно на 30 минути ходене. На запад от хижите са Малкия и големия Самар. Това са две ребра в северната стръмна част на планината. Самарите с горите около тях, в които вият гнезда орли и глухари са най-девственото място в този Балкан. Отвесните им склонове са интересни за катерене. От тук се вижда връх Здравчевица и далечните простори. Зеещите пропасти под тях те карат да тръпнеш от възхищение и страх! Понякога вместо простори се вижда океан от мъгли, които напират към върха и се сгромолясват в бездната. Само Самарите стоят настрана някак безучастни. Подвиг е неопитния турист зиме да се добере до Самарите, но трудностите привличат и тук винаги е пълно с хора.

До водопадите води хубаво шосе, което върви през квартал Беговица, край мраморния завод, все вдясно на Голяма река. Пеша се стига за два часа, като се върви през Бреговица - по пътеката вляво на реката. Разположени са на 9 км от град Берковица. Намират се в рядко красивата долина на Голяма река, където се събират водите на реките Ценкова, Сливашка и Средна бара. Спускайки се стремглаво изведнъж с грохот се хвърлят от скалите между цепнатините и скочили отнаво се хвърлят още веднъж и разбити на бяла пяна се сливат, за да поемат към града. Неописуема е прелестта на това място! На матово зеления фон прекрасно изглеждат покритите със сребристи лишеи и сладка папрат тъмни скали! Слязъл при водопадитеград Берковица човек изпитва чувството, че се намира на тайнствено и вълшебно място. Нагоре се издигат гористи стени и се вижда малко късче от небето, а долу цари божествена тишина, нарушавана само от разбиващата се вода. Заслушан в този грохот, човек може да усети сенките на безстрашните хайдути Ангел, Точо, Минчо, Яко войвода и хайдут Стефан. В почивните дни околноснине на Берковица са пълни с хора и весела глъчка…само при водопада е спокойно. Хората слизат по стръмната пътечка, отпочиват на скалите, където са се съвещавали хайдутите и мълчалива се наслаждават на чудната красота! От водопадите може да се отиде и на Долната кория, Самарите и хижа Здравчевица. От водопадите ,като се премине през реката вляво все нагоре по хребета, по стръмен горски път, се стига за час и половина на Тузлата - висока поляна. Има бук, смърч и бяла планинска бреза. Оттук се откриват чудесни гледки към Ком и Самарите. Излязъл рано сутрин на тази поляна човек може да наблюдава често как спокойно пасат сърни.

България има неподозирана красота. В това може да се убеди не само чужденецът, но и ние. „Стремителният” град Берковица е част от тази красота. Прелестта му е различна през всеки сезон.
Това е българското място, което блести и пленява! Не само със славното си минало, не само със силните си хора, а и с величествената си природа. Един път усетили диханието на този край, ще се завръщаме винаги.

Коментари
Росица Жекова - 03.06.2008
Благодаря Ви г-н Георгиев!Разбира се, че е Беговица!Грешката е моя!Ще бъде поправено!С уважение Росица Жекова
Георгиев - 25.05.2008
Кварталът се казва Беговица, а не Бреговица!
Валентин - 05.11.2008
страхотно интересна статия.
Коментар:
Име:
През коя година приемаме, че е създадена българската държава?:

* Моля, пишете на кирилица.
Екип
Всички права запазени ©2007 Information-BG.Com